< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >
МАЛКИ ПРИКАЗКИ - АДРИАНА
  Съдържание на 5–6 бр.
- 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Адриана
Малки приказки
Аз съм семенцето – заритото в земята. Аз усещам сладостната пролетна тръпка, която минава по нея от твоите топли лъчи, о Слънце на Живота!
Пролът е, да! Ти грееш. Ти ме събуди за живот. Помогни сега да подам главичката си над земята.
После ме целуни да стана златен клас.
* * *
Аз съм непослушния Твой син от притчата. Упорито поклащам глава на Твоите повели.
Но видя ли слънцето да грее, чуя ли птичките да пеят и сетя ли дъха на ароматните цветя, аз казвам: Те всички волята на Бога изпълняват.
И грабвам мотиката и с песен отивам на лозето да копая.
* * *
Царят обеща да ме направи щастлива.
– Искай, рече Той, каквото ти трябва, ти босоного и мъничко дете. Цар те днес дарява – по царски искай!
Той пожела да опита, какво искат малките и бедните в света, какво им трябва, какво би могло щастие да им донесе – пари, богатство, почит, слава ?
Аз скрих лицето си в ръце:
– Да бъда вечно Твоя и Ти мой.
НАГОРЕ